‏ Proverbs 14

1 ^a М ъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.

2 ^b Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.

3 ^c В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.

4 Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.

5 ^d Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.

6 ^e Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.

7 Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.

8 ^f Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.

9 Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.

10 Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.

11 ^g Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.

12 ^h Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.

13 И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.

14 ⁱ Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият – от своите.

15 ^j Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.

16 ^k Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.

17 ^l Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.

18 ^m Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

19 ⁿ Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите – при вратата на праведника.

20 ^o Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.

21 ^p Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.

22 Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.

23 ^q От всеки труд има печалба, а от празнословие – само вреда.

24 ^r Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.

25 ^s Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.

26 ^t В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.

27 ^u Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.

28 В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.

29 ^v У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.

30 Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.

31 ^w Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.

32 ^x За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.

33 Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.

34 ^y Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.

35 ^z Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.